Жребий

Ще питат със учудване и срам: 

"Защо си жив, докато всички твои 

събратя са умрели честно в боя?

Защо и ти не си загинал там?"

Андрей Германов

И ще ви гледам с небесни очи,

там, където слънцето ще е свидетел;

и душата озвездена ще мълчи,

но ще раснат в мир плодовете ...

Една далечна до безкрая тишина,

ще забрави земните страсти;

и само любимата ми жена

мълком ще раздава за причастие.

Ще съм спокоен: нали изгорях

в битката за мойте Термопили ...

Един от нас - възкръснал в кръв и прах,

ще опази вестта, че сме победили!

По божи жребий, той ще оживее ...

И моля Арес, да не бъда аз!

Един ще е, но кой, кой от нас

ще носи до живот позорен жребий.