Aug 4, 2016, 5:43 PM

Жребий

  Poetry
593 1 0

Ще питат със учудване и срам: 

"Защо си жив, докато всички твои 

събратя са умрели честно в боя?

Защо и ти не си загинал там?"

Андрей Германов

 

 

И ще ви гледам с небесни очи,

там, където слънцето ще е свидетел;

и душата озвездена ще мълчи,

но ще раснат в мир плодовете ...

 

Една далечна до безкрая тишина,

ще забрави земните страсти;

и само любимата ми жена

мълком ще раздава за причастие.

 

Ще съм спокоен: нали изгорях

в битката за мойте Термопили ...

Един от нас - възкръснал в кръв и прах,

ще опази вестта, че сме победили!

 

По божи жребий, той ще оживее ...

И моля Арес, да не бъда аз!

Един ще е, но кой, кой от нас

ще носи до живот позорен жребий.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...