Пожълтяло е небето, мили,
напомня ми за твоето сърце -
сухо като пясъчните жили,
просторно, като огнено море.
Дъжд да бях не бих могла,
пясъчните жили да накисна.
Отгоре падам сам-сама
с опит до сърцето си да те притисна.
Ако трябва себе си ще изсуша,
последната ми капка кръв ще бъде твоя.
Но дори и много след това,
обещаваш ли да бъда твоя?
© Таня Всички права запазени