15.07.2016 г., 7:55

Жълта любов

1.2K 0 4

 

Пожълтяло е небето, мили,
напомня ми за твоето сърце -
сухо като пясъчните жили,
просторно, като огнено море.

 

Дъжд да бях не бих могла,
пясъчните жили да накисна.
Отгоре падам сам-сама
с опит до сърцето си да те притисна.

 

Ако трябва себе си ще изсуша,
последната ми капка кръв ще бъде твоя.
Но дори и много след това,
обещаваш ли да бъда твоя?



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...