Пожълтяло е небето, мили,
напомня ми за твоето сърце -
сухо като пясъчните жили,
просторно, като огнено море.
Дъжд да бях не бих могла,
пясъчните жили да накисна.
Отгоре падам сам-сама
с опит до сърцето си да те притисна.
Ако трябва себе си ще изсуша,
последната ми капка кръв ще бъде твоя.
Но дори и много след това,
обещаваш ли да бъда твоя?
© Таня All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
