*Жълта роза * *
Жълта роза
През Май разцъфнала една
прекрасна жълта роза.
Ароматна, с капчици роса,
а до нея сгушена мимоза.
Всеки гледа я с копнеж,
но с бодлички е опасни,
омайва мирисът ù свеж,
пробужда мисли страстни.
Протегна се една ръка,
младежки нежна и изящна,
стъбълцето скърши ù така
и захвърли я във ваза прашна.
Посивяха жълтите листенца,
клюмна малката глава,
за нея нямаше водица,
нито капчица роса.
Смъртта я бавно изсуши,
като сълзи листенцата разпръсна,
остана дръжката ù да стърчи
на лавицата прашна, мръсна.
С невежество убиха красотата,
достойна за хербарий,
непознала любовта и суетата,
неживяла като Дарий.
Погребаха я в кофата с боклук,
без почести и слава.
В пепел се превърна тук,
без да е била жарава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Неделчева Всички права запазени
