Жълтото дърво

12.01.2007 г., 17:43 ч.

Поезия

1015 0 2

Под сянката на жълтото дърво
те срещнах,но уви,
не вярвах,че ще видя пак
очите ти през следващите дни.
Боли.Боли.Изтръгнаха го вече.
Короната сияйна
свлече се и свлече(мен)
Падна капка.
После две.
Защо ги чувствам върху моето лице?
Но ето,че от моята страна
и друг човек стои.
Седи на покрива и чака.
Чака,чака...и брои.
Пада капка...падат две...
Стоиш под синьото небе.
Сърце,сърце,щастливо си,
че има кой да те спаси!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Етчи (Анета Саманлиева)

2007-01-12T19:25:38+02:00

Намерена е сродна душа,
стоите двама под дъжда.
Чакаш ли под жълто дърво
повярвай ще се случи чудо.

Хубав текст.

Поздрав и усмивка.
MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-01-12T18:41:01+02:00

Чувства се увереност в перото ти, която ще се развива.
Поздрав!