Жътвоописание
/ отколешно/
Жътва е... Ехти полето.
Юлско слънце сипе зной!
Задух страшен под небето.
Каква мъка, Боже мой!

Дорде слънцето се вдигне,
жътвата по хлад, спори...
Но "вулканът" щом изригне,
повече не я хвали!

Скърца робската верига!
Всичко ти се инати...
Кръста ти на бунт се вдига!
Мъката те сполeти!

Всеки в пот облян премига
и най-намусено пухти!
Пак ръкойките повдига,
но за сенчица слухти!

Стелят се редици стройни...
Скърца сърпа със зъби!
Лягат снопи многобройни,
и човек за туй търпи!

Силите ти отмаляват...
Болка в тях се забоде...
Често пред теб се стъмнява,
даже ти се до реве!

Най-вече` при млад жетварин,
не понасял селски труд,
щом Небето се стовари,
почва си протеста луд!

В синевата все поглежда -
скоро ли ще е обяд!
И така стои в надежда,
за малко отдих да го спрат!

2/... Вече е за обед време...
Обеда ще го спаси!
Малко после щом подреме,
силите ще удвои!

Дойде ли пък икиндия,
малко щом се захлади,
спира тая олелия,
работата за спори!

Екват песни по полето.
Тръгват златните вълни...
Слънцето блести в небето,
житото да позлати!

Жънат пеят и въздишат,
работата им върви!
Залезите с багри пишат,
нощ дорде се настани!

3/... Пурпура красив от Запад,
скрива сетните лъчи!
Там денят едва из драпа,
и нощта се появи!

Едни в село се завръщат.
Други на полето спят!
С първите петли от вкъщи,
пак на жътва за вървят!

И така е десет дена,
мъките докато спрат!
Слънцето върти остена,
дорде житото... сберат!
1951г. Драгойново