к'во пък
К’во пък...
Поредния шамар изядох.
Малък, но пък от сърце!
Не, не е от някой,
чакал само да ме предаде.
Просто кофти новина разбрах.
Доде в кръчмето си седях.
Не е нещо страшно, ама
е поредната ми лична драма.
Гледам на живота леко.
Позитивен съм, не съм обрекъл
дните си на плач и жал.
Само този ден е натежал.
Философски си поръчвам нова чаша,
улисан във стремежа да не се уплаша
от повторения за хиляден път,
тревожен и досаден звън...
Всъщност, щом го споделих,
се усетих, май че досадих.
Част е от живота - к’во?
Да му пийнем по едно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Даскалов Всички права запазени
