Надявам се на мили думи,

тъй както пиша ги и аз,

но не знам дали четеш ги,

не отговаряш повече от час.

Смисъл има ли от копчета и мишка,

и бялото пространство ни дели,

все едно разлиствам стара книжка, 

душата ми започва да крещи.

В място за лъжи и грозни гледки,

срещнах нещо толкова добро,

обикнах го, но сякаш в клетви, 

сърцето ми остава си само.

Мълчание е тежката присъда, 

мирише даже на раздор,

и няма вече нищо страшно,

просто си поредния затвор.

Срязах кабела и нещо стана,

бил съм вързан за света,

бутафорията превърна се в рана,

сега навън е светлина.