Кабелът сърце
Надявам се на мили думи,
тъй както пиша ги и аз,
но не знам дали четеш ги,
не отговаряш повече от час.
Смисъл има ли от копчета и мишка,
и бялото пространство ни дели,
все едно разлиствам стара книжка,
душата ми започва да крещи.
В място за лъжи и грозни гледки,
срещнах нещо толкова добро,
обикнах го, но сякаш в клетви,
сърцето ми остава си само.
Мълчание е тежката присъда,
мирише даже на раздор,
и няма вече нищо страшно,
просто си поредния затвор.
Срязах кабела и нещо стана,
бил съм вързан за света,
бутафорията превърна се в рана,
сега навън е светлина.
© Матео Тор All rights reserved.
