Искаме всеки ден за нас – всеки път – за нас!
Поглеждаме все назад – всеки път – назад!
Претърсваме всеки ъгъл – всеки кът – все за нас!
А, там е път и пропаст, и прах…
Жадуваме за поредния цвят – всеки повей – пак за нас!
Само огнени цветя и пламнали листа – вкопчили семена!
Нарисуван – глътка въздух – първи повей на нощта!
Сънувам пореден образ – пореден спомен сив!
Заставен да ме гледа – затворен в кратки светлини!
И там – без дъх, без плам, безмълвен…
Желая още малко – още мъничко – поне!
Разтвори и погледни ръката – там ли сме? ...