Кадър

Искаме всеки ден за нас – всеки път – за нас!

Поглеждаме все назад – всеки път – назад!

Претърсваме всеки ъгъл – всеки кът – все за нас!

А, там е път и пропаст, и прах…

Жадуваме за поредния цвят – всеки повей – пак за нас!

Само огнени цветя и пламнали листа – вкопчили семена!

Нарисуван – глътка въздух – първи повей на нощта!

Сънувам пореден образ – пореден спомен сив!

Заставен да ме гледа – затворен в кратки светлини!

И там – без дъх, без плам, безмълвен…

Желая още малко – още мъничко – поне!

Разтвори и погледни ръката – там ли сме?

Замечтан – денят престъпва – втори повей светлина!

Престраши в мъглата - прекрачвайки през слепота!

С поглед, сочещ все напред…

Към хоризонта – далечен, безкраен и блед!

Протягаш пръсти – първи стъпки на дете!

Сега е нашият момент – да разберем…

Бягаш - към разцъфтяващия ден,

оставил стъпки – за следващия те!

Всяко вдишване е нова причина – всеки допир – последствие!

Картини преминават около теб.

Във обаяние, красота и романс… желаят те!

Но, дърпа те – напред и напред…

Виждаш ли въобще?

Дали не лъжат те – няма ли истини – искаш ли?

Пресичаш пореден отчужден опит – опит да бъдеш пропуснат!

Претъпкан напред е пътят –  нужда за знание!

От любопитни, злонамерени и завистливи очи…

Прегърни първата болка, която усетиш ти…

От този транс опитай – тя да те освободи!

Стиснал зъби – вкопчен в цвете с бодли!

Вкусил за пръв път от кръвта – на собствените си вени!

Затваряш невиждащи и залъгани очи…

Усещаш повей на вятър – бриз – драска гърба ти!

Протегнал се и уловил – преминал първи, празен кадър!

Рисувай върху него – нови посоки!

Местности – живи само дълбоко – в утробата на майка „мечта”!

С размах на перото – и на фантазията!

Сиви и бледи хоризонти – черно-бяла приказка!

Няма спомени, няма посетители – има само там, има само – тогава!

Има само усмивка – седнала над скалата.

Има само поглед – вперен в долината.

Има светлини – има и моменти…

Има светове – има и без дни…

Има нощи – но има и незнайно време…

Има малко тупкащо сърце – има и огромни водопади…

Има малки гласове – има и безмълвно мълчание…

Има място за мен – може би – има място и за теб…