Във чашата кафето
намалява...
Студено е
на масата стои.
Седи и чака
своята наслада сладка!?
Да го допиеш ти.
Това е вярност отредена!
Да бъде то човешки еликсир!?
Кафе омайно, сладко и горчиво.
Кафе със вкус на утринни лъчи.
Дали е влюбено и просто чака!?
На устни влюбени глътка сладост
да им подари...!
© Ангел Всички права запазени