Кафе
КАФЕ
Със захар поръсвам езика ти.
Сметана поливам без свян.
А поканата за кафето ти,
извинявай май криво разбрах.
Горчиво и сладко, но с аромат
на пристрастяващо силна стихия,
и бърз, неочакван обрат,
и в главните роли сме ние.
Дрезгав и бодър дочувам гласа ти
и е натра̀пчиво силен на вкус.
Във него, обаче до едно сетивата ми
безразсъдно потапят се, врят и кипят.
Горещо е, чак и изгарящо
и в бързината и ние не спим,
защото изстине ли в чашата
оставя там тъмни следи.
Но всъщност...
Нага̀рчаш ми само на съмване
когато в мъглив полумрак,
ароматните нотки в устата ти
си тръгват с горчив послевкус.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
