Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
3.04.2009 г., 15:27 ч.

Кафе, кафе. 

  Поезия » Друга
592 0 8

Какво от теб остана във дома ми?

май връхна дреха - като прилеп сив,

на закачалката е кацнала и тъжно

чете най-новия ми стих.

 

И ароматът на цигара на балкона

подпира тъжно чашата с кафе,

като сълза изплакана и тъжна,

да я докосна с устни, чашата зове.

 

Това ще значи, че целувам тебе,

прегърнала сакото ти протрито,

а от небето ще вали кафе,

то сякаш от тъгата е пробито.

 

Дъждът от спомени се изваля,

а мокротата му ме прави жива.

Здравей, отварям входната врата

кафето на балкона ни изстива. . .

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много сутрешно и "свежо"
  • Щастлива съм, че те "открих"...
  • Поздравления, Ани!
  • Момичета, благодаря от сърце !
    Аз съм Променанде, принцесата пони , ние с тебе сме общували,дорето66, паметта ти е перфектна....
  • Благодаря,за този стих!
  • има ли те на едно друго място... с едно друго име?
    Принцеса Променаде?
  • Хареса ми! Точно нещата от живота, като кафето прим., го правят по- плътно осезаем емоционално! Чудесно си го направила!
  • чудесен стих ! ще прочета и другите ти! поздрави!
Предложения
: ??:??