Кафе, кафе.
Какво от теб остана във дома ми?
май връхна дреха - като прилеп сив,
на закачалката е кацнала и тъжно
чете най-новия ми стих.
И ароматът на цигара на балкона
подпира тъжно чашата с кафе,
като сълза изплакана и тъжна,
да я докосна с устни, чашата зове.
Това ще значи, че целувам тебе,
прегърнала сакото ти протрито,
а от небето ще вали кафе,
то сякаш от тъгата е пробито.
Дъждът от спомени се изваля,
а мокротата му ме прави жива.
Здравей, отварям входната врата
кафето на балкона ни изстива. . .
© Джулиана Кашон All rights reserved.
