Кафяно стихомислие
Какво кафе! Заключено с причини.
Животът като него загорча.
От слънцето се стичаше лавина
и лекотата бързо изгоря.
По-гъсто от проблемната ни каша,
по-черно е от саждите в комина...
Но как се пие от гореща чаша
в която е заключена причина?
А как ухае черната чернилка,
чак чернотата сякаш не личи.
Животът е засядаща костилка,
усещана единствено с очи.
От тази смес на хубаво и лошо,
забърках непринуден светопис.
И въпреки съдраните галоши,
с наслада от чернилката отпих.
Усетих и живота и мечтата.
Горчи, но има и надежда в тая смес,
с утеха за промяна на съдбата
с ухание на нежност и финес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
