Aug 5, 2022, 12:28 PM

Кафяно стихомислие 

  Poetry
270 1 4


Какво кафе! Заключено с причини.
Животът като него загорча.
От слънцето се стичаше лавина
и лекотата бързо изгоря.

По-гъсто от проблемната ни каша,
по-черно е от саждите в комина...
Но как се пие от гореща чаша
в която е заключена причина?

А как ухае черната чернилка,
чак чернотата сякаш не личи.
Животът е засядаща костилка,
усещана единствено с очи.

От тази смес на хубаво и лошо,
забърках непринуден светопис.
И въпреки съдраните галоши,
с наслада от чернилката отпих.

Усетих и живота и мечтата.
Горчи, но има и надежда в тая смес,
с утеха за промяна на съдбата
с ухание на нежност и финес.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??