5 ago 2022, 12:28

Кафяно стихомислие 

  Poesía
279 1 4


Какво кафе! Заключено с причини.
Животът като него загорча.
От слънцето се стичаше лавина
и лекотата бързо изгоря.

По-гъсто от проблемната ни каша,
по-черно е от саждите в комина...
Но как се пие от гореща чаша
в която е заключена причина?

А как ухае черната чернилка,
чак чернотата сякаш не личи.
Животът е засядаща костилка,
усещана единствено с очи.

От тази смес на хубаво и лошо,
забърках непринуден светопис.
И въпреки съдраните галоши,
с наслада от чернилката отпих.

Усетих и живота и мечтата.
Горчи, но има и надежда в тая смес,
с утеха за промяна на съдбата
с ухание на нежност и финес.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??