Кажете: Беше луда, беше гола
В студени нощи покрив и завивка,
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.
И риеха в душата зли копита,
до корен да изровят онзи цвят,
а аз за вас поливах го, на скрито,
та малки чудеса да разцъфтят.
И всеки беше съдник и секира,
повдигна над душата, завидял.
Кажете как от мъка се умира?
Щом вечно си и с мъката живял.
Но не претръпнах, времето ме влачи,
набирам сили... Тръгвам, свят голям.
На тръгване приятели - палачи,
целувам ви. И право ще ви дам,
когато вече бъда само полъх
и образ от годините размит.
Кажете: Беше луда, беше гола,
за нея любовта не беше мит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
