Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
5.10.2021 г., 11:05 ч.

Кажете: Беше луда, беше гола 

  Поезия » Философска
277 5 13

В студени нощи покрив и завивка,
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.

 

И риеха в душата зли копита,
до корен да изровят онзи цвят,
а аз за вас поливах го, на скрито,
та малки чудеса да разцъфтят.

 

И всеки беше съдник и секира,
повдигна над душата, завидял.
Кажете как от мъка се умира?
Щом вечно си и с мъката живял.

 

Но не претръпнах, времето ме влачи,
набирам сили... Тръгвам, свят голям.
На тръгване приятели - палачи,
целувам ви. И право ще ви дам,

 

когато вече бъда само полъх
и образ от годините размит.
Кажете: Беше луда, беше гола,
за нея любовта не беше мит.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??