Бях на плажа, когато една жена чаровна,
една жена красива и добра,
ме накара да забравя всички лоши неща.
Накара ме да се усмихна,
накара ме да се зарадвам на хубавия ден.
Морето беше гладко и спокойно,
нямаше никаква вълна.
Попитах морето какво да кажа на тази жена.
Морето е моята приятелка, моята отдушница.
Кажи й, че я харесваш много,
че искаш да чуваш нейния топъл и нежен глас.
Кажи й че е най-красивата, най-желаната жена.
За теб.
С усмивка й го казах, усмихна се и ме прегърна.
И морето се усмихна и ни пожела
любовта да бъде винаги в нашите сърца.
© Наско кирилов Всички права запазени