От мрака се ражда, далеч, светлина -
звезда ли това е или съдба?
Звездата, е казват, човешка душа,
когато угасне - настъпва нощта.
Ликът ти, пред мене в съня ми блести.
В очите ти виждам, безбройни звезди.
Звезди ли това са или съдби?
Кажи ми - и моята там ли гори?
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени