кажи ми
Във трепета разискрен на зората,
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата,
на горести в горчивите сълзи -
във вихъра, понесен от мечтата -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
Ако не си, едва ли си узнала
как повикът на любовта гори
и никога ти не би разгадала
загадките на светлите мечти.
Ела и виж - зазидал съм в сърцето
завинаги прекрасния ти лик,
ликът ти по-лазурен от небето
да грее там до сетния ми миг!
04.12.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
