Dec 4, 2009, 11:25 PM

кажи ми

  Poetry » Love
630 0 1

 

Във трепета разискрен на зората,

на утрото в невинните очи,

и в порива безспирен на вълната -

била ли си, кажи ми ти, кажи?

 

В копнежите, раздиращи душата,

на горести в горчивите сълзи -

във вихъра, понесен от мечтата -

била ли си, кажи ми ти, кажи?

 

Ако не си, едва ли си узнала

как повикът на любовта гори

и никога ти не би разгадала

загадките на светлите мечти.

 

Ела и виж - зазидал съм в сърцето

завинаги прекрасния ти лик,

ликът ти по-лазурен от небето

да грее там до сетния ми миг!

 

04.12.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...