Спомените в болка се превръщат

и тъжни винаги са моите очи.

Оставих те там, оставих те сам,

в един недовършен сън, в един

страшен кошмар.

Живях и надживях една любов,

едно невъзможно щастие,

то ме промени и живота ми разби.

И въпреки това за грешките в миналото

аз не съжалявам, пред всяка трудност

аз се изправям.

От него и от любовта му аз се излекувах.

Но сега се появяваш ти и надеждата

пробуждаш в моите гърди.

Недей, не го прави, не искам аз да страдам

и тъжни да са вече моите очи.

Но късно е  за думи, за слова,

пак поддадох се на любовта.

Дали изпитваш същото и ти,

дай ми знак, кажи ми как да разбера.