Кажи ми, Мари...

Поезия » Любовна

945 0 4

(по Татьяна Ткачева - Демидова)

Кажи ми, Мария,
защо съм от тия,
които не могат
по нощите да спят...
От твоите устни
надолу се спускам,
докосвам сърцето,
да се теша...

Кажи ми, Мария,
да спра да те пия,
да спра да те искам
в съня си дори...
Лозница си силна,
чувства обилни,
краката ми миеш,
а син не дари...

Кажи ми, Мария,
когато обичаш,
когато се вричаш,
че нисък е Кръстът...
За теб ще възкръсна,
сърце ще разпръсна,
но хората още защо ги боли?!

Кажи ми, Мари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Eia (Росица Танчева)

Поздравления за творбата!

2010-09-06T14:21:26+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Белла, побелялото ми от умнотийки, как няма дъ мълчи, като е само една картина на Тициан! А че има за какво да се кае си е нейна работа...
Адрина, радва ме и посещението и оценката ти!
Магде, нали знаеш, че знам още къде пишеш... Аз превеждам от руски, теб те превеждат на руски - Свят! Свят, Свят...
Благодаря ви момичета!
Зем.

2010-09-06T09:58:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво...
невероятно хубаво, Зем.

2010-09-05T22:50:15+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Мелодично и многопосочно!
Не е само любовно, нали?
Поздрави, Зем!

2010-09-05T18:41:42+03:00