И пак
ще те попитам:
- Кажи ми, щурче,
накъде да отлитам
със счупени криле?
Докога ще се вричам
на този, що няма сърце?
Докога ще го обичам
и ще протягам
към него ръце?
И пак
ще те попитам:
- Кажи ми, щурче,
как като тебе,
с цигулка в ръка,
до камък да застана
с усмивка на уста?
Как като тебе
щастливо да любя?
Под открито небе
щастлива да бъда?
Как се обича
каменно сърце?
Кажи ми, кажи ми,
щурче?
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени