Кажи на всички
Беше диво, диво лято,
когато моето его победи.
Времената ни, когато
покрусена си отиде и ти.
Беше сякаш неочакван,
този скрит, победен миг.
Аз спрях да натяквам,
но сякаш не се промених.
И откак те познавам, знам,
че ти си лесен опонент.
Защото, когато останах сам,
ти бе на друг континент.
Сега говориш, че не трябва
да се разделяме без бой,
но ако някой ще зарадвам,
то за това избора ще е мой.
Хайде, кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
Кажи им, че обичаш,
когато всичко се провали пред теб!
Звучеше сякаш невероятно
да се отърсим бързо от нас.
Враговете ми по средата
на губенето на тази страст.
Бързо настъпиха промени
и сега върху тях пак градим,
добре, че пак навреме
разбрахме да се отдалечим.
Хайде, кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
Кажи им, че обичаш,
когато всичко се провали пред теб!
И ти няма да спреш да искаш,
докато виждаш в очите ми малък шанс.
Сега несвързани стихове пишеш
за отминалия ни прежален романс.
Хайде, кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
(Хайде, кажи на всички)
(Че всичко така е било писано да стане)
Ммм да, ти искаш
(Хайде, кажи на всички)
да ме забравиш, много се трудиш,
но винаги страдаш,
(Че всичко така е било писано да стане)
когато поискаш от тук да си тръгнеш
(Хайде, кажи на всички)
аз няма да дойда, и да те настигна.
(Че всичко така е било писано да стане)
Не живей в ПРЕДИ, а сега бъди,
ти заслужаваш нещо повече, скъпа.
Ела и кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
Сега несвързаните стихове (пишем?)
се проваляме двама в тях, да, проваляме.
Добре, кажи го на всички...
когато моето его победи.
Времената ни, когато
покрусена си отиде и ти.
Беше сякаш неочакван,
този скрит, победен миг.
Аз спрях да натяквам,
но сякаш не се промених.
И откак те познавам, знам,
че ти си лесен опонент.
Защото, когато останах сам,
ти бе на друг континент.
Сега говориш, че не трябва
да се разделяме без бой,
но ако някой ще зарадвам,
то за това избора ще е мой.
Хайде, кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
Кажи им, че обичаш,
когато всичко се провали пред теб!
Звучеше сякаш невероятно
да се отърсим бързо от нас.
Враговете ми по средата
на губенето на тази страст.
Бързо настъпиха промени
и сега върху тях пак градим,
добре, че пак навреме
разбрахме да се отдалечим.
Хайде, кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
Кажи им, че обичаш,
когато всичко се провали пред теб!
И ти няма да спреш да искаш,
докато виждаш в очите ми малък шанс.
Сега несвързани стихове пишеш
за отминалия ни прежален романс.
Хайде, кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
(Хайде, кажи на всички)
(Че всичко така е било писано да стане)
Ммм да, ти искаш
(Хайде, кажи на всички)
да ме забравиш, много се трудиш,
но винаги страдаш,
(Че всичко така е било писано да стане)
когато поискаш от тук да си тръгнеш
(Хайде, кажи на всички)
аз няма да дойда, и да те настигна.
(Че всичко така е било писано да стане)
Не живей в ПРЕДИ, а сега бъди,
ти заслужаваш нещо повече, скъпа.
Ела и кажи на всички,
че всичко така е било писано да стане.
Сега несвързаните стихове (пишем?)
се проваляме двама в тях, да, проваляме.
Добре, кажи го на всички...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
