mariq-desislava (Десислава Атанасова)
20 22
24.03.2011 г., 13:54 ч.

Кажи здравей на рая 

  Поезия » Бели стихове
918 0 7

Не мога да спра да пиша
за калните, дрипави дни,
когато реших, че въздухът
е спрял централно.
Никой не ме предупреди,
а то си струвало -
без атмосфера да режеш
нежно-брутално
стените на светли идеи.
Не откачам,
съвсем съм си същата
и дори и китарата, танцуваща
на тавана, все си седи обръсната.
Никак не ми се облизват
ин витро версии на други светове.
Тук си е моят - без кожа
и със спукани шевове
от мозъчни двубои с талантливи поети
и възхвалявани анти-човеци.
Главата ми е цяла, но набъбнала
от узрели крясъци.
Откога ме слушаш и се мяташ
по дърветата разголени.
Не ми махай за сбогом,
трябваш ми.
С кой друг да прекрача
онези излъскани от охлювни целувки
три стъпала до безсмъртието на душата.
Трябва да умра, за да живея,
това е толкова цинично,
но дяволите с бедра разтворени
имат друго мнение
по въпроса за моята личност.

© Десислава Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не ми махай за сбогом,
    трябваш ми.
    С кой друг да прекрача
    онези излъскани от охлювни целувки
    три стъпала до безсмъртието на душата."

    Много хубави думи!
  • Харесва ми съчетанието на натурализъм и сюрреализъм в твоя стих, както и НЕ ОТСЪСТВИЕТО на емоция,оплодена от мисълта!
  • "... спукани шевове
    от мозъчни двубои с талантливи поети
    и възхвалявани анти-човеци..."
    хубаво!
    Поздрав!
  • Благодаря на всички, този текст е толкова стар.
  • Добре дошла и в нашето семейство - Откровения, Мария-Деско. Слънчев висок поетичен лъч си и тук...Барона
  • Замисли ме!
  • Пишеш интересо!!!Харесах!!!
Предложения
: ??:??