Кажи здравей на рая
Не мога да спра да пиша
за калните, дрипави дни,
когато реших, че въздухът
е спрял централно.
Никой не ме предупреди,
а то си струвало -
без атмосфера да режеш
нежно-брутално
стените на светли идеи.
Не откачам,
съвсем съм си същата
и дори и китарата, танцуваща
на тавана, все си седи обръсната.
Никак не ми се облизват
ин витро версии на други светове.
Тук си е моят - без кожа
и със спукани шевове
от мозъчни двубои с талантливи поети
и възхвалявани анти-човеци.
Главата ми е цяла, но набъбнала
от узрели крясъци.
Откога ме слушаш и се мяташ
по дърветата разголени.
Не ми махай за сбогом,
трябваш ми.
С кой друг да прекрача
онези излъскани от охлювни целувки
три стъпала до безсмъртието на душата.
Трябва да умра, за да живея,
това е толкова цинично,
но дяволите с бедра разтворени
имат друго мнение
по въпроса за моята личност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Атанасова Всички права запазени
