khanas (Анани Ананиев)
50 1048
14.06.2011 г., 22:38 ч.

Каймакчалан (текст на песен) 

  Поезия » Оди и поеми
1496 0 7

КАЙМАКЧАЛАН

 

 

(речитатив)

Помните ви вие,

синове и дъщери,

внуци и правнуци,

своите бащи и дядовци,

чиито кости още тлеят по вехтите бойни полета

Помните ли хиляда деветстотин и шестнайста?

Македония...

Каймакчалан...

Помните ли атаката на мъртвите българи?...

 

Прах, мирисът на страх,

и огън, и смърт

люлеят света.

Тук нашата войска

не бои се от друг,

а само от Бог!

До крак всички мъже ще измрат,

но няма да се предадат.

 

Верни на един завет,

няма да спрат

пред никой враг.

Смело води ги напред

нашият свещен

български флаг.

До крак всички мъже ще измрат,

но няма да се предадат.

 

И умират хиляди от нас,

гробът ни е на Каймакчалан,

ще си спомниш ли ти някога

мъртвите българи?

Ето, гине дядо ти със нас,

твоя ли е неговата кръв,

ще си спомниш ли ти някога

мъртвите българи?

 

Как, как да го спрем,

нашият враг

идва насам.

Той крачи към върха,

сочи с ръка

мойта земя.

До крак всички мъже ще измрем,

но няма да се предадем.

 

И умират хиляди от нас,

гробът ни е на Каймакчалан,

ще си спомниш ли ти някога

мъртвите българи?

Ето, гине дядо ти със нас,

твоя ли е неговата кръв,

ще си спомниш ли ти някога

мъртвите българи?

 

„На нож!”,

свири търбата „На нож!”,

но вече лежим във пръстта.

 

А последният ни офицер,

сам останал е в окопа той,

вдига сабя, за да води в бой

мъртвите българи.

Нямаш право да се отречеш

от България и дълг рожден,

гордо знамето ще понесеш:

„Мъртви, в атака с мен!”

 

(речитатив)

Удряйте, момчета,

България изправена, настръхнала

гледа вашите дела!

За мене не се грижете,

оставете ме да умра щастлив...

Пазете България!...

© Анани Ананиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се и съмнявам, че родината ви отговаря...
  • Философията в това, което цитираш Анани, е друга. Не случайно е поставен въпрос към родината и за събитията се разказва не от първо лице. Така, че мисля, че всичко е ясно за този, който може да мисли.
  • Драги господин Бостан, разрешете ми скромно да ви попитам, следното стихче: "След век и четиридесет години, Родино, спомняш ли си ти
    предците ни, които в твое име погиваха с отворени очи? –
    Посичани от тежки ятагани, прегазвани от див башибозук,
    изпепелявани и поругани… Разкъсани, но с непреклонен дух."
    "по преживяно" ли го написахте? Ако е така, то вие сте непоносимо стар...
  • Драги Анани! Преди да заключиш корпулентно изводът си за есенциалнните твърдения на бай Бостан, е желателно поне в минимални лименси, да постигнеш литературното и епохално качество на упоменатите от теб произведения, на забележителни автори.
  • Благодаря ви за менията. Знаете ли, аз никак не държа нито на коментари, нито на оценки, нито на сърчица, нито на зайчета. 99 процента от всичките коментари са съвършено безполезни: "Прекрасно е, миличка", "Благодаря ти", Аз ти благодаря". Що се отнася, скъпи Бостан, до тази ваша стрнанна идея, че единствено успешно се пише "по преживяно", вие напълно зачеркнахте "Опълченците на Шипка", "Обесването на Васил Левски", целия Карл Май, Орсън Кард, Агата Кристи и още безброй, безброй автори... Иначе за адвокат Георгиев няма да пиша нищо, за да не ме съди
  • Това е скупщина от думи.
  • Знаеш ли Анани, защо тук няма коментари?
    Поднасям ти отговора:
    Защото си драснал тук, не по преживяно, а по прочетено.
    Това винаги се усеща. Поезията, е преди всичко емоция. Позитивна или негативна, но емоция. За техническото изпълнение, няма да коментирам Това е отделен въпрос. Само ще спомена, че у някои автори това е труд, а у други - дар от бога.
Предложения
: ??:??