Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,

стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?

Погледът гасне, устните са занемели,

последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.

Последно дихание, всичко е пито-платено.

Дайте, дайте сълзи скръбни да не роним,

дайте поне за душата му клета да се помолим.

Роди се, страда, плака със сълзи горчиви,

и ето отива си вече, кръвта му бързо от вените ще изтече.

Гласът му жален, нека в тоз миг да забравим,

усмивка той нямаше, само сива гримаса.

Няма, няма нищо за помнене,

такъв бе той ,нищо и никакъв Х.

Дайте, дайте сълзи да не роним,

Дайте, поне за душата да се помолим.