Как
Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,
стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?
Погледът гасне, устните са занемели,
последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.
Последно дихание, всичко е пито-платено.
Дайте, дайте сълзи скръбни да не роним,
дайте поне за душата му клета да се помолим.
Роди се, страда, плака със сълзи горчиви,
и ето отива си вече, кръвта му бързо от вените ще изтече.
Гласът му жален, нека в тоз миг да забравим,
усмивка той нямаше, само сива гримаса.
Няма, няма нищо за помнене,
такъв бе той ,нищо и никакъв Х.
Дайте, дайте сълзи да не роним,
Дайте, поне за душата да се помолим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Груев Всички права запазени
