Как боли да си жена,
да обичаш, да прощаваш,
как боли да си сама,
а любовта си да раздаваш.
Да се усмихваш как боли,
със болка в теб да галиш нежно,
да плачеш в мрака до зори,
а ти в съня да плуваш безметежно.
Да молиш Господ да прости
съмненията, болката, страха,
а ти прощаваш винаги, нали,
защото в теб е сбрана любовта.
08.2007
© Кремена Неделчева Всички права запазени
Поздрав!