Защо не си помогнем в труден ден,
когато някой никой не обича,
подай ръка, върви с мен,
ще ти покажа как щастието се отвлича.
И щом избършем скръбните сълзи
и отстраним досадата с ръка,
ще заличим болезнени следи
и облечем тъгата в красота.
Ще вземем смях от който и да е,
ще присвоим усмихнати очи,
ще капнем синева от бодрото небе,
в смеха ще сложим пеещи звезди.
На славея ще откраднем песента,
ще сбъднем чуждите мечти,
коприната на ярката зора,
ще вземем и на слънцето лъчите.
Червена надежда изгрява сребриста,
потъваща в неонови звезди,
щом щастлива душа заспива лъчиста
сред ореол от сбъднати мечти.
© Добрияна Манолова Всички права запазени