Как да проумеем

За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.

А ние като бримки траем,
поставени на някой ред
и опетлани си мечтаем
за незабримчен нов късмет...

За истините стана дума!...
Оплетени стоим на пост.
Усещането за безумност
ни провокира със въпрос:

Защо с лъжа не се измъкна
от тоя сложнобримчен ред?...
Истината се размътва
и къса бримките подред.

И затова в лъжа живеем
и всеки нрав е нетърпим.
Лъжовно как да проумеем,
че изходът е немислим?