Apr 27, 2025, 9:06 PM

Как да проумеем

  Poetry
342 0 0



За истината няма възраст,
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.

А ние като бримки траем,
поставени на някой ред
и опетлани си мечтаем
за незабримчен нов късмет...

За истините стана дума!...
Оплетени стоим на пост.
Усещането за безумност
ни провокира със въпрос:

Защо с лъжа не се измъкна
от тоя сложнобримчен ред?...
Истината се размътва
и къса бримките подред.

И затова в лъжа живеем
и всеки нрав е нетърпим.
Лъжовно как да проумеем,
че изходът е немислим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...