Как да съхраним несъхранимото?
КАК ДА СЪХРАНИМ НЕСЪХРАНИМОТО?
Понякога ни се приисква
да спрем мига.
От суетност ли, от що ли?
Но той минава близко
и губи се като вълна,
навестила брега,
понесъл на свойте криле
миналото ни и още нещо,
но какво ли?
Може би мимолетната тръпка
от някоя забързана целувка,
направила ни мъже.
Може би мириса на неразтворена
розова пъпка,
напомнящ нетактично за Нея –
първата жена в мъжките ни
спомени.
И, за да спрем мига,
за да не се изгуби,
изобретихме фотоапаратите –
поредната заблуда.
И съхраняваме миг подир миг,
и грижливо ги кътаме
в някой прашен, забравен албум –
миг подир миг!
Като дрехи във куфар ги сгъваме,
от суетност ли, от що ли водени…
но я няма тръпката,
нито аромата на Нея –
първата жена в мъжките ни спомени…
Как да съхраним несъхранимото?
1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
