КАК ДА ТИ КАЖА

Седя на бара, с полу-затворени очи,
в ръката ми гори цигара,
а питието ми седи.
Не виждам и не чувам нищо,
глава подпряла кат' Давид,
в мисли съм се задълбала,
замръзнала с интелигентен вид.

Ти идваш, искаш да ме заговориш,
на ухото ми леко шептиш.
В един момент отказваш да се молиш,
не си заслужава да се унижиш.
Казваш си "Тъжна е" и не грешиш...

Как да ти кажа, какво ми тежи?
Как да ти кажа, че имам мечти?
Как да ти кажа, че силно обичам те?
Как да ти кажа, че на теб обричам се?
Как да ти кажа, колко боли...
Как да ти кажа, колко сълзи
в очите напират и колко тежи...

Как да ти кажа, какво си за мен?
Как да ти кажа всичко това,
без да прогоня от теб любовта?
Как да ти кажа, как силно те любя,
без риск, след това да те загубя?
Как да ти кажа...

Зная, за теб нещата са прости.
Имаме вълшебни нощи,
имаме мигове прекрасни,
отношения чисти и ясни.
Не искаш от мене любов,
за такова нещо ти не си готов.

Но... как да ти кажа,
че силно се влюбих,
страха си от обич, во века загубих,
че ти излекува ме от самотата,
че ти си мъжа, събудил мечтата,
за дом, за семейство, уют, топлина,
спокойствие, обич и много деца?

О, Боже, как да ти кажа това?
Страх ме е...
Ще те загубя, май на мига...