26.07.2008 г., 13:33 ч.
Как да вярвам?!?
Как да вярвам?!?
Как да вярвам на хора лицемерни?
Думи празни и неверни...
Вечно тичам в някаква заблуда,
имам чувството, че съм луда.
В някакъв измислен свят живея,
но да кажа, че е идеален, не смея.
Падам, ставам и продължавам,
за нищо на света не се предавам.
Безнадеждността не съществува,
не аз, а съдбата на мен робува.
Дива ярост ме обзема
и цялото ми същество превзема.
В противоположна посока се обръщам,
но в миналото не се връщам!
Може да е привлекателно и примамливо,
даже някак си по детски игриво,
но не искам да се самоизмъчвам
и от него бавно се отлъчвам.
Проклинам го вовеки там да остане,
минало забравено... Изтърва ме!!!
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз го разбрах! И ми хареса! Има много решителност и вътрешна сила в него! Поздравче!
-
Ето и пояснението. Последната строфа е написана с цел колкото и да е хубаво миналото да си остане назад във времето и да си взимам поуки от него, а не то да ме преследва за в бъдеще.
-
много умело си го написала, но края е някак .. не се връзва ... не защото няма рима, просто не се разбира ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
минало забравено... Изтърва ме!!!
Аз го разбрах..идеално.