stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
26 июл. 2008 г., 13:33

Как да вярвам?!? 

  Поэзия
574 0 4

Как да вярвам?!?


Как да вярвам на хора лицемерни?
Думи празни и неверни...
Вечно тичам в някаква заблуда,
имам чувството, че съм луда.

В някакъв измислен свят живея,
но да кажа, че е идеален, не смея.
Падам, ставам и продължавам,
за нищо на света не се предавам.

Безнадеждността не съществува,
не аз, а съдбата на мен робува.
Дива ярост ме обзема
и цялото ми същество превзема.

В противоположна посока се обръщам,
но в миналото не се връщам!
Може да е привлекателно и примамливо,
даже някак си по детски игриво,

но не искам да се самоизмъчвам
и от него бавно се отлъчвам.
Проклинам го вовеки там да остане,
минало забравено... Изтърва ме!!!

© Стефка Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Проклинам го вовеки там да остане,
    минало забравено... Изтърва ме!!!
    Аз го разбрах..идеално.
  • Аз го разбрах! И ми хареса! Има много решителност и вътрешна сила в него! Поздравче!
  • Ето и пояснението. Последната строфа е написана с цел колкото и да е хубаво миналото да си остане назад във времето и да си взимам поуки от него, а не то да ме преследва за в бъдеще.
  • много умело си го написала, но края е някак .. не се връзва ... не защото няма рима, просто не се разбира ...
Предложения
: ??:??