11.05.2018 г., 1:30

Как? (го допуснах)

689 1 1

Всичко е сиво, задимено
Цветове, наситени с проблеми
Взирам се в очакване, чакането свърши
Как ли допуснах това да се случи?

Нюанси започват да се сливат
Спазми ме свиват, адреналин
многобройните вени залива
Тя няма да дойде, това го усещам
Историята често за това ни подсеща

И това е резонно, дори обективно
Не е нужно да го усещам тактилно
В непостоянството й  има стабилност
Резонен признак на силна лабилност

Все пак й пиша, подкана към нежност
В обвивка от измамно чувства за принадлежност
Засилва се усещането за неизбежност
Леко маскирано като небрежност.

 

Въглени тръсвам, отпивам от кафето
Бавно до мен тлее наргилето
Нотка циничност, питам се пак
Но този път не за причини, а как?

Как отново, как подобно?
Не звучи дори правдоподобно.

Ето я, идва, но няма я тук.
Подобно на ехо от разтърсващ ме звук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Kiril Stoyanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...