(Из цикъл "Вицове в рими")

Голяма Пушка рече да се жени.
Хареса си Голяма Месечина.
Той срещна я сред мурите зелени
веднъж, когато тя случайно мина

оттам сама. Но бе от друго племе,
затуй реши, по обичая стар,
преди за булка своя да я вземе,
да пита вожда Якия Шамар.

- Не знаеш що да правиш със жената,
Голяма Пушка, ти си още глупав,
затуй върви веднага във гората
и се учи на дупки и хралупи!

Нарами свойта пушка и едва
напътствията изслушал, бе готов
на път да тръгне. Подир месец-два
завърна се, научен на любов.

– Голяма Пушка се научил вече!
Да се ожени може ли сегинка?
- Сега веч може - мъдро вождът рече -
върви вземи Голяма Месечинка!

Ожениха се. В първата им нощ
Голяма Месечинка се съблече,
но младият съпруг от входа още:
- На четири крака застани! – ù рече,

и с всичка сила ритна я отзад.
Изохка тя: - Ааах... много ме боли!
Какво ти става бе, съпруже млад?
- Аааа... първо проверявам за пчели!