Безгрижното детство искам, само че...
Как искам времето назад да върна,
да започне всичко отначало...
В домашното на Пламен, да надзърна,
да събирам с дървено сметало.
С пирограф по трудово, да украся
за бижута – кутия на мама...
Малкото котенце, аз, пак да спася...
Да играем по двойки – на "дама"...
С трепет да чакам ваканции летни,
на почивки да ходим в балкана...
Да сбирам в бакърче, охлюви крехки –
сутринта, в него нищо да няма...
Пак, с близначките, в алтая на Данчо
солта, там, да изпуснем "случайно"...
На банята, над вратата – у Ванчо,
перушина да вържеме тайно...
По анатомия, скелета клети,
с яке да облечем – да си траем,...
В тихите хладни вечери летни,
в тревата "на филми "– да играем...
Да заменя пак, с мъничко камъче,
" фини млечни" – изядени вече...
Безгрижното детство искам, само че
светът на големите – отвлече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
