Днес реших, Доброто да рисувам,
но не зная, как изглежда то...
Може би, по цели дни пътува,
всеки да докосне със добро?!
Мимето попитах, да ми каже,
дали е виждала Доброто :
"О, да! Тука вчера беше, даже –
малко птиче върна в гнездото! "
Моята сестра ми обяснява :
" В погледа на влюбени гори,
всички неусетно заразява,
светлина във мрака е, дори!
От прегръдка весело наднича
и от усмивка лъчезарна... "
Мама каза, че се, то, облича
винаги, със дума благодарна...
Баба шепне : " То ръка подава,
на всеки във беда изпаднал,
от сърцето си, любов раздава
и вярата – от там открадва! "...
Вече знам, Доброто как изглежда –
с радостна е светлина, в очи...
Усмихва то и дава надежда,
топли като слънчеви лъчи!
© Pepi Petrova Всички права запазени