Петък привечер е.
Прибирам се със свито сърце.
Ден за поредна раздяла. За кратко ли?
По устните трепти въздишка плаха -
ще заплача… тъжно ми е.
Знам, че е за кратко, но…
Може би часове, ден, два… Докога?
А в понеделник? - пак ли всичко отначало?!
Добре. Ще замълча.
Сълзите тихо от очите ми ще капят.
Как иска ми се да съм падаща звезда… сега,
която да намериш някъде, ...