Как разбраха, че морето е опасно за детето
Даааа, очаквате ме вече!
- Стягайте се! - мама рече.
Две мечета недоспали
и морето не видяли,
бързо скачат от леглата.
Сънени са им лицата,
но така туптят сърцата,
че направо ще изхвръкнат.
Татко Мечо пали вънка,
взел назаем от комшия
(знаете го - Луд Илия),
кемпер нов за четирима.
- Сложил съм масло, а има
и гориво заредено.
Туй подарък е от мене!
С тебе ний сме се разбрали.
Виждаш - в ред е всичко, пали,
няма в път да те изложи.
Този кемпер къща може
край морето да ви бъде.
Наем - после ще обсъдим!
Мечо клатеше главата
и, заслушан във словата,
мислеше, че Луд Илия
е добър. Не! Най-добрия
му приятел след Вълчан.
Той прегърна го засмян
с благодарност непохватна.
Меца беше деликатна -
в разговор не се намеси.
Каза само: Аз омесих
вкусни питки със извара,
печени отвън на скара.
Да си хапнеш с нас за здраве,
меки са, не са корави!
Натовариха багажа.
Исках аз да ви разкажа
в пътя как нетърпеливи,
развълнувани, щастливи,
непослушни и игриви
бяха Рори и Росина.
И, когато гледка синя
пред очите си видяха,
куп въпроси заваляха:
- Мамо, туй ли е морето?
То обича ли детето?
Накъде тече водата?
Има ли рождена дата?
Кораби ли в него плуват?
Как акули се целуват?
Меца нежно им се скара:
- Тихо, че баща ви кара
и му пречите, мечета!
Моля ви, дечица, спрете!
Мечо се съсредоточи.
Джипиесът му посочи,
че са стигнали целта си.
- Може ли да сляза? - Роси
бе отворила вратата.
- Лелееее, как шуми вълната!
- Хайде, слизайте дечица!
Някаква превзета птица
ги посрещна на брега.
- Гларус е това сега,
а в небето горе - чайка -
Меца, като всяка майка,
на децата обеснява.
- Виж, вълната се задава
и е толкова голяма!
Тебе страх ли те е, мамо?
- Не, не се страхувам! Само
за едно ще ми помоля.
Тука на брега на воля
тичайте и си играйте,
но че жертви взема, знайте,
разгневи ли се морето.
На дълбоко не ходете!
Но дете да ви послуша,
кротко да стои на суша,
ти видял ли си, човече?
Нищо, че това е мече!
Рори тръгна след Росина.
Тя, нали е балерина,
в пясъка се разтанцува.
А морето забушува
не като декор на сцена.
Гонеха се разгневени
и разпенени вълните.
- Тук, дечица, да стоите! -
казваше им мама често,
но на сянка се премести
и от погледа изгуби.
Рори с мечешки и груби
стъпки в пясъка вървеше.
Педя зад Росина беше.
Не можа да и помогне
той една вълна огромна
щом стовари се над нея.
А и как ли да посмее?
Беше като великанка,
със уста на пепелянка
и Росина бързо скри.
Рори преброи до три
и в морето се насочи.
Но това не е поточе,
бликнало от планината.
Тук могъща е водата,
хваща те и те повлича.
В нея своето сестриче
как мечето ще намери?
Рори почна да трепери.
Не от студ. То беше страх!
Аз с очите си видях.
Но вълната се отмести
и на дъното и блесна
лапа, вдигната нагоре.
- Скрих се тук от тебе, Рори! -
в смях тресеше се Росина.
Ужасът му бързо мина,
но се сети за закана.
- Чу ли мама отзарана:
ако с теб не сме послушни,
ще откаже да ни гушне!
- Казваш, че съм пакостлива?
Не, вълната беше дива
и не можех да се боря.
Аз не съм виновна, Рори!
На брега са вече двама.
Търсят с поглед Меца. Мама
е излегната на сянка
и унесена във дрямка.
Мечо, след като е ял,
също сладко е заспал.
Вятър изведнъж задуха.
- Изсуши ли си кожуха? -
Рори пита притеснен.
- Ще изсъхне! Тръгвай с мен!
Наш е морският ни ден!
. . .
Плажът скоро се напълни.
Две госпожи бели, пълни,
с внуче под чадър играят.
- Цирк ли е дошъл? - Не зная! -
в отговор едната рече.
- Там в морето има мече!
Виждала съм в зоопарка,
но тогава бях по-малка.
После пък едно момченце
озова се до меченце.
- Татко, я ни снимай двама!
Да покажа аз на мама,
че с мече съм си играл!
Може филм да стане цял!
Погледа от свойта книга
възрастна жена повдига
и крещи на поразия:
- Страх ме е! Махнете тия
две мечета от водата!
Ще наплашат и децата!
Рори тръгна да излиза.
С груб език вълна облиза
рамото и го събори.
На Росина и се стори,
че безследно е потънал.
В камък някакъв се спъна
и на дъното се свлече.
- Тук се дави малко мече! -
изрещя дете с капела.
Втурна се спасител смело,
с вързано въже през кръста.
Беше свикнал и чевръсто
Рори на брега извлече.
- Там потъна друго мече! -
доброволец се обади.
- Тръгвам сам да го извадя! -
и се гмурна във водата.
Меца, скочила горката
от съня недосънуван,
плаче... Тъй е развълнувана,
че кожухчето си скубе.
- Тук децата ще изгубя!
Моя е вината, цяла!
Що за майка съм заспала..!
После вижда, че двамина
носят на ръце Росина
и до Рори те я слагат.
А един голям мъжага
по гърдите ги натиска.
След едно "бълбок" изплиска
цялата вода изпита.
- Майка ли сте им? - я пита
тяхният спасител вече.
- Мои са децата ... - рече
нашата Мецана бедна
и на пясъка приседна.
Мечо беше дотърчал
и с подробности видял
той зловещата картина.
- Ставай, жено, всичко мина! -
развълнувано и рече.
Вдигна той едното мече
и до кемпера остави.
Меца, без да се забави,
другото мече пренесе.
Още я владее стреса,
но по малко се съвзема.
Друг обаче е проблема.
Казала им беше ясно,
че морето е опасно,
ала кой да я послуша:
Роси - палава хитруша
или братчето и Рори?
Дълъг този ден се стори
за сърцето и тревожно.
Ще го помни! Невъзможно
беше тя да го забрави.
. . .
А сега ще ги оставим
и ще се отдалечиме.
Приказки със теб редиме,
но и те си имат край.
Всеки във гората знай,
че семейството мечоци
даваше добри уроци
на животните край тях.
Аз дори на сватби бях
на Росина и на Рори.
Примера видян повтори
всяко умничко меченце.
Имат си дори детенце
те в семействата си вече -
по едно любимо мече.
Тук привършва тази книга.
Ако мислиш, че не стига
и очакваш ти от мен
приказка за всеки ден,
много скоро във ръцете
ще я имаш. Ще четете.
И през всички звездни нощи
ще шептиш, че искаш още.
К 🐻 Р 🐻 А 🐻 Й
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И те те обичат, като своя какичка!😃💕🌹
-
🧸❤️Обичам ги❤️🧸!!!
-
Така зареждащо ми подейства коментара ти, Рени! Душата ми пее след него!😁🤣🤗
-
!Накъде тече водата?
Има ли рождена дата?
***
Страхотно, забавно и мелодично, сладурско....
Мари, детските истории те допълват...
Толкова ти отива! -
Ще потърся начин да стигнат да повече хора, Ники. И дано съдбата ми помогне!
Благодаря ти за винаги топлите коментари към моите мечета, Марианка! -
Свършиха мечешките неволи имаше и смях, и сълзи!
Но всяко нещо има свой край, няма да излъжа, че ще ми липсват мечетата, но винаги има вариант и опция да се завърнат след време!
Пораснали и със свои меченца и ах, пак тези мечешки неволи!
Поздрави, Мери! -
Светулче, благодаря ти за отговора, който успокои притесненията ми!💕
Красе, надеждата ми за издаване е все още безпочвена, но ще видим какво ще се получи. Подкрепата ти е от значение за мен!💕 -
Скъпа Мария, и аз се питах преди време дали ще възприемете моята "Нова картина" и образа на палавия Вики, на когото помогна дронът в подобна ситуация. но вие не го отхвърлихте. Предполагам, че не е лошо децата да са информирани за опасностите, да се учат на отговорност. Като в призива "Шофирай внимателно, някой те обича." 🙄
-
Успех на историята с мечетата - дано да стигне до повече деца и събуди усмивки и вълнения!!
-
Исках да те попитам теб, Светличка, а и останалите - не ви ли смущава, че завършва със стресиращ инцидент? Аз извеждам нещата към хепиенд с обясненията след това, но въпреки всичко дали не в някак подтискащо? Ще се радвам да чуя мнение! Благодаря!🤗
-
Беше удоволствие! 🐻🐻
Успех на книжката!🌷🌷🌷 -
Но се разделяме с тях...Поне, докато ги видим наистина издадени в книжка. Ще позволиш ли на Рори и Росина да те гушнат, Мони? 🐻 🐻
-
Ех, тези мечета! Невероятни са!
-
Днес като подарък и защото сме на финала, публикувах последните две части в една. Доста голяма стана публикацията! И дано е задоволила глада ви, Наде и Гош! 🐻🤣
-
Ех, свърши, но пък много красиво 🌹
А и опасни приключения имаше...
Поздравявам те. -
Край? Жалко! С голямо удоволствие следвах твоите мечета - радвах се, страхувах се и се усмихвах с тях, Марийче. Чудесна книжка ще се получи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
