Как разбраха, че морето е опасно за детето

Даааа, очаквате ме вече!

- Стягайте се! - мама рече.

Две мечета недоспали

и морето не видяли,

бързо скачат от леглата.

Сънени са им лицата,

но така туптят сърцата,

че направо ще изхвръкнат.

Татко Мечо пали вънка,

взел назаем от комшия

(знаете го - Луд Илия),

кемпер нов за четирима.

- Сложил съм масло, а има

и гориво заредено.

Туй подарък е от мене!

С тебе ний сме се разбрали.

Виждаш - в ред е всичко, пали,

няма в път да те изложи.

Този кемпер къща може

край морето да ви бъде.

Наем - после ще обсъдим!

Мечо клатеше главата

и, заслушан във словата,

мислеше, че Луд Илия

е добър. Не! Най-добрия

му приятел след Вълчан.

Той прегърна го засмян

с благодарност непохватна.

Меца беше деликатна -

в разговор не се намеси.

Каза само: Аз омесих

вкусни питки със извара,

печени отвън на скара.

Да си хапнеш с нас за здраве,

меки са, не са корави!

Натовариха багажа.

Исках аз да ви разкажа

в пътя как нетърпеливи,

развълнувани, щастливи,

непослушни и игриви

бяха Рори и Росина.

И, когато гледка синя

пред очите си видяха,

куп въпроси заваляха:

- Мамо, туй ли е морето?

То обича ли детето?

Накъде тече водата?

Има ли рождена дата?

Кораби ли в него плуват?

Как акули се целуват?

Меца нежно им се скара:

- Тихо, че баща ви кара

и му пречите, мечета!

Моля ви, дечица, спрете!

Мечо се съсредоточи.

Джипиесът му посочи,

че са стигнали целта си.

- Може ли да сляза? - Роси

бе отворила вратата.

- Лелееее, как шуми вълната!

- Хайде, слизайте дечица!

Някаква превзета птица

ги посрещна на брега.

- Гларус е това сега,

а в небето горе - чайка -

Меца, като всяка майка,

на децата обеснява.

- Виж, вълната се задава

и е толкова голяма!

Тебе страх ли те е, мамо?

- Не, не се страхувам! Само

за едно ще ми помоля.

Тука на брега на воля

тичайте и си играйте,

но че жертви взема, знайте,

разгневи ли се морето.

На дълбоко не ходете!

Но дете да ви послуша,

кротко да стои на суша,

ти видял ли си, човече?

Нищо, че това е мече!

Рори тръгна след Росина.

Тя, нали е балерина,

в пясъка се разтанцува.

А морето забушува

не като декор на сцена.

Гонеха се разгневени

и разпенени вълните.

- Тук, дечица, да стоите! -

казваше им мама често,

но на сянка се премести

и от погледа изгуби.

Рори с мечешки и груби

стъпки в пясъка вървеше.

Педя зад Росина беше.

Не можа да и помогне

той една вълна огромна

щом стовари се над нея.

А и как ли да посмее?

Беше като великанка,

със уста на пепелянка

и Росина бързо скри.

Рори преброи до три

и в морето се насочи.

Но това не е поточе,

бликнало от планината.

Тук могъща е водата,

хваща те и те повлича.

В нея своето сестриче

как мечето ще намери?

Рори почна да трепери.

Не от студ. То беше страх!

Аз с очите си видях.

Но вълната се отмести

и на дъното и блесна

лапа, вдигната нагоре.

- Скрих се тук от тебе, Рори! -

в смях тресеше се Росина.

Ужасът му бързо мина,

но се сети за закана.

- Чу ли мама отзарана:

ако с теб не сме послушни,

ще откаже да ни гушне!

- Казваш, че съм пакостлива?

Не, вълната беше дива

и не можех да се боря.

Аз не съм виновна, Рори!

На брега са вече двама.

Търсят с поглед Меца. Мама

е излегната на сянка

и унесена във дрямка.

Мечо, след като е ял,

също сладко е заспал.

Вятър изведнъж задуха.

- Изсуши ли си кожуха? -

Рори пита притеснен.

- Ще изсъхне! Тръгвай с мен!

Наш е морският ни ден!

. . .

 

Плажът скоро се напълни.

Две госпожи бели, пълни,

с внуче под чадър играят.

- Цирк ли е дошъл? - Не зная! -

в отговор едната рече.

- Там в морето има мече!

Виждала съм в зоопарка,

но тогава бях по-малка.

После пък едно момченце

озова се до меченце.

- Татко, я ни снимай двама!

Да покажа аз на мама,

че с мече съм си играл!

Може филм да стане цял!

Погледа от свойта книга

възрастна жена повдига

и крещи на поразия:

- Страх ме е! Махнете тия

две мечета от водата!

Ще наплашат и децата!

Рори тръгна да излиза.

С груб език вълна облиза

рамото и го събори.

На Росина и се стори,

че безследно е потънал.

В камък някакъв се спъна

и на дъното се свлече.

- Тук се дави малко мече! -

изрещя дете с капела.

Втурна се спасител смело,

с вързано въже през кръста.

Беше свикнал и чевръсто

Рори на брега извлече.

- Там потъна друго мече! -

доброволец се обади.

- Тръгвам сам да го извадя! -

и се гмурна във водата.

Меца, скочила горката

от съня недосънуван,

плаче... Тъй е развълнувана,

че кожухчето си скубе.

- Тук децата ще изгубя!

Моя е вината, цяла!

Що за майка съм заспала..!

После вижда, че двамина

носят на ръце Росина

и до Рори те я слагат.

А един голям мъжага

по гърдите ги натиска.

След едно "бълбок" изплиска

цялата вода изпита.

- Майка ли сте им? - я пита

тяхният спасител вече.

- Мои са децата ... - рече

нашата Мецана бедна

и на пясъка приседна.

Мечо беше дотърчал

и с подробности видял

той зловещата картина.

- Ставай, жено, всичко мина! -

развълнувано и рече.

Вдигна той едното мече

и до кемпера остави.

Меца, без да се забави,

другото мече пренесе.

Още я владее стреса,

но по малко се съвзема.

Друг обаче е проблема.

Казала им беше ясно,

че морето е опасно,

ала кой да я послуша: 

Роси - палава хитруша

или братчето и Рори?

Дълъг този ден се стори

за сърцето и тревожно.

Ще го помни! Невъзможно

беше тя да го забрави.

. . .

А сега ще ги оставим

и ще се отдалечиме.

Приказки със теб редиме,

но и те си имат край.

Всеки във гората знай,

че семейството мечоци

даваше добри уроци

на животните край тях.

Аз дори на сватби бях

на Росина и на Рори.

Примера видян повтори

всяко умничко меченце.

Имат си дори детенце

те в семействата си вече -

по едно любимо мече.

Тук привършва тази книга.

Ако мислиш, че не стига

и очакваш ти от мен

приказка за всеки ден,

много скоро във ръцете

ще я имаш. Ще четете.

И през всички звездни нощи

ще шептиш, че искаш още.

 

 

          К 🐻 Р 🐻 А 🐻 Й