Как очаквам някога,
да бъдеш същия както преди?
Нима не ти причиних достатъчно болка,
не изплака ли достатъчно сълзи?
Как очаквам някога,
да ме погледнеш отново с влюбени очи?
Всеки божи ден те мамих,
а на следващия казвах: моля те, прости!
Как очаквам някога,
отново целувките ми страсти да събуждат?
Скоро беше злощастното време,
когато знаеше, че други ръце ме обгръщат.
Как очаквам някога,
да ме наричаш пак с гальовни имена?
Казваш ми, че съм се променила
и не съм същата обичана от теб жена.
Как очаквам някога...
всъщност, нищо не очаквам от теб!
Само знам, че наистина изгубих
най-истинския мъж и човек!