Как Онегин писа на Татяна
"Чего хочу? с какою целью
Открою душу вам свою?.."
А. С. Пушкин
Случайна среща. Дивна хубавица
преситения мъжки взор плени.
Походка горда..."Истинска кралица!" -
сякаш чувах Господ да шепти.
Познат финес в чертите благородни
по бузите ми плисна шепа жар.
Подканяхте ме сякаш да говоря,
а аз успявах само да мълча.
Прииска ми се, вярвайте, презрение
поне да видя в милите очи.
Но нямаше искрица от вълнение
или от спомен някакъв дори.
Усмивка бегла, строго етикетна...
И пак съм част от пъстрата тълпа.
Едно усещане, щастливо-мимолетно,
таз вечер ме наведе над листа.
Че, може би, обичате ме още
сърцето разтреперено твърди.
Тъмно е. Студено ми е. Нощ е.
Любовта Ви само би могла да ме спаси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илица Всички права запазени
браво
