Как Онегин писа на Татяна
"Чего хочу? с какою целью
Открою душу вам свою?.."
А. С. Пушкин
Случайна среща. Дивна хубавица
преситения мъжки взор плени.
Походка горда..."Истинска кралица!" -
сякаш чувах Господ да шепти.
Познат финес в чертите благородни
по бузите ми плисна шепа жар.
Подканяхте ме сякаш да говоря,
а аз успявах само да мълча.
Прииска ми се, вярвайте, презрение
поне да видя в милите очи.
Но нямаше искрица от вълнение
или от спомен някакъв дори.
Усмивка бегла, строго етикетна...
И пак съм част от пъстрата тълпа.
Едно усещане, щастливо-мимолетно,
таз вечер ме наведе над листа.
Че, може би, обичате ме още
сърцето разтреперено твърди.
Тъмно е. Студено ми е. Нощ е.
Любовта Ви само би могла да ме спаси...
© Илица All rights reserved.
браво
