Как пих и не пих кафе с пролетта
Под крушата в двора
аз маса наскоро
изнесох – ей тъй, за кафе…
До вчера валеше –
студеничко беше –
и подходящо не бе.
Но в днешната сутрин
чух как с „Добро утро!”
две птици ме будят от сън –
оставила всичко,
при милите птички
изхвръкнах веднага навън.
Там – в миг засияла,
отрупана цяла
в цвят нежен, пред мен заблестя
тя – старата круша,
тъй нежно заслушана
в любовната птича игра!
А моята маса –
уж грозна пластмаса –
с поронен по нея прашец,
блести многоцветно
и кани приветно
на чаша уханно кафе.
Сварих си в джезвето,
изнесох го – ето,
но нещо обърна се в мен.
Така ме унесе
таз пролетна песен –
кафето забравих съвсем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
Благодаря! Весело посрещане на Първа пролет! Здраве и бодър дух, щастливи пролетни дни!
