8.12.2009 г., 10:02

Kак прониква звярът в моето телце…

1.5K 0 0

Аз любя те тъй яростно и страстно
и сливам се с тялото ти всеки миг.
Захапвам те – изглежда властно,
а в ръцете ти отеквам като вик.

 

 

 

 

Пищя от обич. А от болка?
Та аз забравям моите мечти
и сякаш не е важно колко,
а как душата ми крещи…

 

 

 

Аз нямам име, нямам вяра,
имам само твоите ръце…
 И усет как прониква звярът
 в моето телце…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...