Аз любя те тъй яростно и страстно
и сливам се с тялото ти всеки миг.
Захапвам те – изглежда властно,
а в ръцете ти отеквам като вик.
Пищя от обич. А от болка?
Та аз забравям моите мечти
и сякаш не е важно колко,
а как душата ми крещи…
Аз нямам име, нямам вяра,
имам само твоите ръце…
И усет как прониква звярът
в моето телце…
© Надя Стоянова Всички права запазени