8 дек. 2009 г., 10:02

Kак прониква звярът в моето телце…

1.5K 0 0

Аз любя те тъй яростно и страстно
и сливам се с тялото ти всеки миг.
Захапвам те – изглежда властно,
а в ръцете ти отеквам като вик.

 

 

 

 

Пищя от обич. А от болка?
Та аз забравям моите мечти
и сякаш не е важно колко,
а как душата ми крещи…

 

 

 

Аз нямам име, нямам вяра,
имам само твоите ръце…
 И усет как прониква звярът
 в моето телце…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...